a

Facebook

Twitter

9:00 - 18:00

За консултации по телефона

0883 388 011

Телефон за правни консултации

Facebook

Twitter

Search
Menu
 

ДА РАЗВЕНЧАЕМ МИТОВЕТЕ ЗА „СТРАТЕГИЯТА“ 2020г.

Венета Манолова > Безплатни материали  > ДА РАЗВЕНЧАЕМ МИТОВЕТЕ ЗА „СТРАТЕГИЯТА“ 2020г.

ДА РАЗВЕНЧАЕМ МИТОВЕТЕ ЗА „СТРАТЕГИЯТА“ 2020г.

a
  1. ВЪПРОС: ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЕТЕТО Е СПРЯНА?

 

ОТГОВОР: ДА, ВЯРНО Е!

След общественото обсъждане в началото на годината, считано от 08.2.2019г., Стратегията НЕ ДЕЙСТВА и нито един закон не е променен и не може да бъде променен в изпълнение на текстове от нея.

 

  1. ВЪПРОС: ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ МОГАТ ДА ИЗВЕДАТ ДЕТЕТО МИ ДО 24Ч. СЛЕД АНОНИМЕН СИГНАЛ БЕЗ СЪДЕБНА ЗАПОВЕД?

ОТГОВОР: НЕ, НЕ Е ВЯРНО!

Още от 2006г. 10, ал. (5) от Закона за закрила на детето гласи, че: АНОНИМНИ СИГНАЛИ НЕ СЕ РАЗГЛЕЖДАТ.

Изключение правят само случаите, при които детето е жертва на НАСИЛИЕ или ЕКСПЛОАТАЦИЯ или по преценка на директора на дирекция „Социално подпомагане“.

След постъпване на сигнала, в рамките на 24 часа СЕ ПРАВИ ОЦЕНКА на самия сигнал (чл. 36г, ал. (2)). Ако сигналът е фалшив, се отхвърля. Ако е действителен, се изготвя план за действие и се свиква екип от представители на полицията, прокуратурата и общината (това е т.н. „мултидисциплинарен екип“, който се въвежда от 2020г. с чл. 36г. Закон за закрила на детето) Важно е да знаете, че всеки сигнал, независимо дали е подаден писмено или устно, се завежда в специален регистър и се описва в специален дневник и в наши дни анонимни сигнали почти не съществуват. Ако този екип от специалисти докаже наличието на насилие над детето, то може да бъде изведено от семейството със съдебно решение (чл. 36, буква „д“, ал. (3) ЗЗДетето). Повече информация за настаняване извън семейството тук:

https://www.facebook.com/pravometar/posts/2606682206244579?__tn__=K-R-R-R

 

  1. ВЪПРОС: ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ РОДИТЕЛИТЕ СЕ СЧИТАТ ЗА ВИНОВНИ И ЕДВА СЛЕД ЕДИН МЕСЕЦ МОГАТ ДА ДОКАЖА ПРЕД СЪДА, ЧЕ СА НЕВИННИ?

ОТГОВОР: НЕ, НЕ Е ВЯРНО!

Основен принцип в българското законодателство е презумпцията за НЕВИНОВНОСТ, заложено в чл. 31 от Конституцията на Република България и в чл. 16 от Наказателно-процесуалния кодекс. Друг е въпросът, че тук изобщо не става въпрос за наказателна отговорност (ако не се докаже извършено престъпление спрямо детето).

Докато трае ПРОВЕРКАТА НА СИГНАЛА от длъжностното лице, родителите имат възможността да докажат, че детето им не е в риск и че подаденият срещу тях сигнал е фалшив.

 

  1. ВЪПРОС: ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ СОЦИАЛНИЯТ РАБОТНИК МОЖЕ ДА ВЛИЗА В ДОМА МИ БЕЗ СЪДЕБНА ЗАПОВЕД, ЗА ДА СЪСТАВИ СОЦИАЛЕН ДОКЛАД, КАТО МЕ РАЗПИТВА ЗА ЛИЧНА ИНФОРМАЦИЯ?

ОТГОВОР: ДА, КОГАТО ИЗВЪРШВА ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОВЕРКА НА ПОДАДЕНИЯ СИГНАЛ.

Съгласно чл. 14. от Закона за закрила на детето, след получаване на сигнал, социалният работник извършва проучване и ОЦЕНКА НА СИГНАЛА, като събира необходимата информация от семейството, детето, училището, детската ясла и градина, специализираната институция, роднини, близки, съседи, друга дирекция „Социално подпомагане“, личен лекар и от други източници при необходимост. След събиране на цялата информация, социалният работник извършва цялостна оценка на подадения сигнал и при доказан риск за детето „открива случай“, на база на който се изготвя план за действие. В случай, че при проверката се установи, че няма данни детето да е в риск, социалният работник вписва това с доклада си и прекратява случая.

На този етап СЪДЕБНА ЗАПОВЕД НЕ Е НЕОБХОДИМА, тъй като социалният работник провежда доброволни разговори с родителите.

  1. ВЪПРОС: ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ СОЦИАЛНИЯТ РАБОТНИК ЩЕ ПРЕЦЕНЯВА РОДИТЕЛСКАТА МИ КОМПЕТЕНТНОСТ И ЩЕ МИ ДАВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПРЕДПИСАНИЯ КАК ДА СИ ГЛЕДАМ ДЕЦАТА?

ОТГОВОР: ОТЧАСТИ

Работата на социалния работник на първо място е да провери ДОСТОВЕРНОСТТА НА ПОДАДЕНИЯ СИГНАЛ. На база на извършената проверка, той изготвя доклад. Ако се установи, че сигналът е фалшив и детето ви живее в здравословна и нормална среда, това се описва в доклада и случаят се прекратява.

Ако се установи, че детето действително е в риск (изоставено, без родители, без грижа от възрастен; насилвано – сексуално, психически, физически; свидетел е на домашно насилие и то самото е жертва на домашно насилие; не посещава или вече е отпаднало от училище), тогава социалният работник открива случай и на база на доклада изготвя план за действие целящ укрепване на семейната среда, ако такава е налице.

Планът за действие включва различни мерки, част от които са оказване на психологическа помощ, информация, консултации – социални и правни. В случаите, в които социалният работник не може да осъществи контакт с родителите (или лицата, които се грижат за детето), или те отказват да окажат съдействие, Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава задължително ПРЕДПИСАНИЕ на родителите с оглед защита на правата на децата. В случай, че детето е жертва на насилие и има опасност за живота и здравето му, на база на доклада на социалния работник, се свиква мултидисциплинарен екип (социални дейности, полиция, прокуратура, община), който подготвя плана за действие и съответните мерки, които да бъдат предприети (настаняване извън семейството и др.).

 

  1. ВЪПРОС: ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ НЯМА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПОДАДЕНИ ФАЛШИВИ СИГНАЛИ, ЗА НЕПРАВОМЕРНО ОТНЕМАНЕ НА ДЕЦА, ЗА НЕВЕРНИ ДОКЛАДИ?

ОТГОВОР: НЕ, НЕ Е ВЯРНО!

  1. Наказателният кодекс на Република България предвижда наказателна отговорност за всеки, който пред надлежен орган на властта НАБЕДИ някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него. Наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и обществено порицание.
  2. Във връзка със сигналите към тел. 112 или 116 111, Наказателният кодекс има и друг текст в чл. 326 (1), според който никой няма право да подава неверни повиквания или заблуждаващи сигнали за тревога. Наказанието е лишаване от свобода до две години. Ако пък след подаването на фалшивия сигнал са настъпили вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от петстотин до две хиляди лева.
  3. Не е вярно, че социалният работник не носи отговорност за работата си. Напротив – той носи дисциплинарна, имуществена и административно наказателна отговорност.

 

  1. ВЪПРОС: ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ ЧАСТНИ ФИРМИ ЩЕ ИЗЗЕМВАТ ДЪРЖАВНИТЕ ФУНКЦИИ И ЩЕ СЕ НАМЕСВАТ В СЕМЕЙНИТЕ ОТНОШЕНИЯ СЪС ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПРЕДПИСАНИЯ ЗА РОДИТЕЛИТЕ И ДРУГИ ПРАВОМОЩИЯ?

ОТГОВОР: НЕ, НЕ Е ВЯРНО!

Цялата дейност по предоставяне на социални услуги се контролира от Държавата. Съгласно раздел III от Закона за социални услуги, доставчици могат да бъдат както общините, така и частни лица (чл. 30 ЗСУ), но само след получаване на лиценз от от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги (специално създаден нов орган, който да следи за изпълнението на предоставяните услуги).

Какви УСЛУГИ предлагат частните доставчици? Те предлагат грижи като: личен асистент на деца и възрастни, обществени трапезарии за хранене, безплатни консултации, центрове за наркозависими, центрове за рехабилитация на деца и възрастни с увреждания и др.

ВАЖНО: Съгл. чл. 43, ал. (4) ЗСУ Общините и частните доставчици на социални услуги НЯМАТ ПРАВО да получават ПРИХОДИ от предоставянето на социални услуги, които се финансират от ДЪРЖАВНИЯ бюджет. Частните доставчици на социални услуги финансират сами социалните услуги, които предоставят. В случай, че Общината сключи договор с ЧАСТЕН ДОСТАВЧИК за определен вид услуга, само тогава финансирането на дейността може да е със средства от държавния и/или общинския бюджет, но не и да получава ПРИХОДИ от това.

 

  1. ВЪПРОС: ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ ВСЯКО ДЕТЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЧЕТЕНО ЗА „ДЕТЕ В РИСК“, ПОРАДИ НЕЯСНО ДЕФИНИРАНИ КРИТЕРИИ?

 

ОТГОВОР: НЕ, НЕ Е ВЯРНО!

Законът за закрила на детето дава ясна и изчерпателна формулировка на понятието „ДЕТЕ В РИСК“, а именно:

а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;

б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;

в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.

 

  1. ВЪПРОС: ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ „ТЕЛЕФОНЪТ НА ДОВЕРИЕТО“ 116 111 СЕ ОБСЛУЖВА ОТ ЧАСТНА НПО С ЧУЖДЕСТРАННО ФИНАНСИРАНЕ И ВСЕКИ МОЖЕ ДА ПОДАДЕ СИГНАЛ СРЕЩУ ВАС, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ВАШЕТО ДЕТЕ?

ОТГОВОР: ОТЧАСТИ

Националната телефонна линия за деца 116 111 функционира от 05.11.2009г., в изпълнение на Решение на Европейската комисия от 2007 г. и съгласно Конвенцията за правата на детето на ООН за създаване на единен хармонизиран номер за оказване на помощ на деца. Линията е създадена от Държавна агенция за закрила на детето и дейността й се съгласува изцяло от Правителството. Към настоящия момент линията се поддържа от екип на Фондация „Асоциация Анимус” на база на договорни отношения с ДАЗДД.

Фондация „Асоциация Анимус“ е основана през 1994 и оттогава се работи в обществена полза като предоставя психологически услуги, разработва проекти и програми, които да подкрепят по-уязвимите членове на нашето общество – децата, хората, пострадали от насилие или преживели травми.

  1. ВЪПРОС: ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ ГРАЖДАНИ И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ МОГАТ ДА ОБРАЗОВАТ ДЕЦАТА В УЧИЛИЩА И ДЕТСКИ ГРАДИНИ В СФЕРАТА НА СЕКСУАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ?

ОТГОВОР: ОТЧАСТИ.

Съгласно Наредба № 13 за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, децата трябва да бъдат информирани на тема „сексуално здраве и сексуално преносими инфекции“, но СЪОБРАЗЕНО С ТЯХНАТА ВЪЗРАСТ.

Например: в предучилищна възраст е достатъчно децата да познават своя пол.

От началното до прогимназиалното си обучение, е добре да познават частите на тялото си, разликата между половете, да осъзнават важността от лична хигиена и да различават поведение, свързано със сексуално насилие и злоупотреба с телата им.