Осъществявате процесуално представителство по арбитражни, граждански и административни дела – от началото на годината сте спечелили съдебни спорове по дела с фючърсни сделки, но и дела в сферата на здравеопазването и културното наследство. Кои са най-трудните казуси?

Смятам, че най-трудните казуси са тези, по които липсва съдебна практика, и вярвам, че ние като адвокати носим отговорност да я създаваме. Едно от делата, които визирате, е точно такова – застанах зад лична кауза в помощ на хората с увреждания и търговците на помощни средства срещу неравноправни клаузи в административните договори на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), изискващи нотариално заверени пълномощни от лица с увреждания с цел получаване на полагащите им се помощни средства. Спечелихме тази битка след потвърждение от Върховния административен съд и към днешна дата тази клауза отпадна от договорите на НЗОК, което е голям успех на национално ниво.

Венета Манолова-Драганова – адвокат и сертифициран съдебен медиатор

Като мисия на вашата кантора определяте правната превенция. Защо? Кога този подход е възможен и в какво се изразява вашата намеса?

Вярвам, че правната превенция стои в основата на правната култура, която в нашето общество следва да бъде повишена. Правната превенция има множество проявления, но най-същественото е: необходимостта от правна консултация, преди проблемът да е възникнал. Това включва правилно определяне на казуса, формулиране на възможни сценарии, оценка на риска, минимизиране на разходите, контрол върху ситуацията, запазване на отношения с клиенти, партньори, роднини, което неминуемо води до спокойствие и сигурност.

Кантората ви е водеща в постигането на извънсъдебни споразумения. Как се приема тази процедура от клиентите ви и какво е най-важното за успеха?

Действително воденето на преговори и извънсъдебно решаване на спорове се очертава като една от най-търсените услуги, особено след като през миналата година открихме „Център за медиация и правна превенция“. Основният стимул на клиентите да потърсят алтернативен способ за уреждане на конфликт е продължителността на съдебния процес, подобряване или запазване на отношенията с отсрещната страна и разбира се – разходите, които ще спестят. За нас ключът към успеха се крие в доверието, човечността и отговорността към клиента.

Източник: Capital.bg

Материалът Правната превенция е в основата на правната култура, която следва да бъде повишена е публикуван за пръв път на Венета Манолова.

Over the last years, we have witnessed events that we only know from history books. Our European culture has been confronted with what is happening. The ugly truth is that primary reactions are not alien to us. We are born with them; just over the years, we have learned to suppress primitive emotions and behave properly because we live in society. We’ve learned to use common sense focused on negotiation, compromise and agreements. In political language – this is diplomacy. In legal language – these are out-of-court procedures or mediation.

As we all know: “Even the worst agreement is better than the best court decision.” – a well-known statement among lawyers. Then why do legal professionals still avoid mediation? Is the problem in legislation, or is it in our agreement culture?

According to Article 1 of Directive 2008/52 of the European Parliament and of the Council of 21 May 2008 on Certain Aspects of Mediation in Civil and Commercial Matters, 2008 OJ (L 136), its main objective is “to facilitate access to alternative dispute resolution and to promote the amicable settlement of disputes by encouraging the use of mediation and ensuring a balanced relationship between mediation and judicial proceedings.”

Since 2008, many studies and analyses have been carried out, and all of them show that the practical application of the Directive is far from the objectives set. Some of the studies that should be noted are:

“Quantifying the Cost of Not Using Mediation – a Data Analysis” (The 2011 Study and “The 2014 Rebooting Study”, both commissioned by the European Parliament. These studies estimated that if all cases in the EU went to mediation first, and the procedure succeeded in 50% of cases, the average number of days saved would be 240 days; if mediation succeeded in 70% of the cases, time savings would increase up to 354 days. As to cost savings: money savings per single dispute were multiplied by the number of disputes in the EU annually, resulting in savings of around thirty to forty billion Euros at a 50% success rate. Despite these impressive data, the European Parliament passed its Resolution of 12 September 2017 on the implementation of the EU Mediation Directive, saying that the objectives stated in Article 1 have not been achieved, as mediation is used in less than 1 % of the cases in court on average in the majority of Member States. Later in 2018, a Briefing requested by the JURI committee of the European Parliament was published, according to which we are witnessing the “EU Mediation Paradox”: “If increasing the use of mediation brings significant time and cost savings to the parties (as well as the judiciary and taxpayers), why were the Member States experiencing such low rates of mediation?”

The answer to this question is quite complex. The reasons for this paradox are not so much legal but psychological and cultural. My observations, from my experience so far, overlap with some of the conclusions of the cited studies and we can summarize them as follows:

1- Introduction of mandatory mediation is crucial for the successful implementation of mediation

It turns out that when Member states have the freedom to choose whether to apply mediation, they simply do not. And I believe it is an understandable psychological reaction. Italy is an example of the fact that after the introduction of mandatory mediation for a certain range of cases, the demand for voluntary mediation has sharply increased (150.000 – 200.000 mediation cases per year). In Bulgaria, we have had The Mediation Act since 2004, long before the adoption of the EU Mediation Directive. Since then, a small group of experienced mediators have been trying to break stereotypes and implement mediation at the national level. In 2018, there was a breakthrough with the Round table on Mandatory Mediation, organized by the Supreme Bar Council and the Center for Agreements and Mediation at the Sofia District and Sofia City Courts, which had a serious public response. But only in 2021, The Panel of Judges of the Supreme Judicial Council adopted a Concept for the Introduction of Mandatory Judicial Mediation in civil and commercial cases in Bulgaria.

2- Financial incentives for participation in the procedure / Relative sanctions:

Introduction of anything new is much easier to be accepted if tied to financial incentives or related sanctions. For example, in Bulgaria, the parties receive a refund of 50% of the state fee paid to the court if they successfully resolve the dispute through mediation. Romanian law provides a full refund of the court fee if the parties resolve a pending dispute through mediation. Similar provisions can be found in Hungarian law and also in Italy, where all acts and agreements resulting from mediation are exempt from state fees. As for sanctions, they seem to be the most sensitive topic at this stage because we risk affecting  human rights and access to justice.

3- Increasing the criteria for licensing mediators

At the moment, I consider this a deficiency, as the criteria are too general, and this is why many judges in countries where mediation is not mandatory avoid the procedure because they doubt the effectiveness of the procedure and/or the qualifications of the mediators. Therefore, I believe that regulations regarding the requirements for mediators should be specified, and access to this profession should be tightened. Here we should mention the good example of Romania and their Mediation Council – a national body fully dedicated to promoting mediation, developing training standards, training of teachers who provide training, issuing documents proving professional qualifications of mediators, adoption of a code of ethics, as well as formulation of proposals for legislative acts.

4- Cooperation with Lawyers

Unfortunately, in many European countries, lawyers still avoid mediation, as they believe that out-of-court dispute resolution will deprive their income from litigation. In order to overcome this problem, it is extremely important that National Bar Associations work towards increasing the competence of lawyers. Lawyers need to be reassured that mediation will not throw them out of the market but will give them new opportunities as the participation of lawyers in the mediation procedure is crucial. Recall that even in Italy, legal practitioners opposed the changes, appealed legislation in court and even went on strikes.

5- Clarification of the obligations of Enforcement Agents

In 2021, The CEPEJ (European Commission for the Efficiency of Justice), at its 36th plenary meeting, adopted a Mediation Awareness and Training Programme for Enforcement Agents, which aims to ensure the efficiency of the Judicial Referral to mediation. I fully share the opinion stated in the Guidelines of the Council of Europe’s recommendation on enforcement, according to which the enforcement agent’s role should be clearly defined, by national law, in order to avoid confusion in competencies and procedures. Enforcement agents are expected to take on the role of “post judicial mediator” during the enforcement stage. But the imposition of this role must be communicated in detail and in advance. Otherwise, we risk the opposite effect of which enforcement agents might withdraw from mediation, just like other legal professionals mentioned above.

6- Improving the legal culture of society

The introduction of European regulations and legislation, in general, is moving from top to bottom, which is normal. But this often leads to a problem with their implementation in practice. In my experience, I always take the opposite approach – individualize the problem in its infancy and formulate a solution. For example, I think we cannot talk about mandatory family mediation if we have not made progress in solving the problem of domestic violence. Issues need to be prioritized, especially in countries with a lower standard of living, as well as in societies whose culture is initially more militant.

In conclusion, it turns out that, even if we have a great regulatory framework that aims to make our lives easier, regulations will be inapplicable in practice until we apply an individual bottom-up approach – starting with individuals, through legal professionals up to national and European institutions.

Източник: Europeantimes.com

Материалът Why do legal professionals in Europe still avoid е публикуван за пръв път на Венета Манолова.

КАК ДА СЕ ПОДГОТВИМ ЗА ТОЗИ ПЕРИОД?

В първата тема https://venetamanolova.com/kakvo-tryabva-da-znaem-kogato-zapochvame-napuskame-rabota/ обясних колко е важно да знаем и разбираме какво подписваме когато прекратяваме трудовия си договор. В днешния материал ще обясня защо – защото именно от това зависи какви обезщетения ще ни изплати работодателят и какво обезщетение за безработица ще имаме право да получим.

ВАЖНО: Размерът на обезщетението се определя на първо място от ОСНОВАНИЕТО за прекратяване на трудовия договор.

ВАЖНО: Минималният и максималният размер се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За 2021г. размерите са:

– 12,00 лв. мин. / ден;

И

– 74,29 лв. макс. / ден.

1. „ПЪЛНО“ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ:

В общия случай, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, преди месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица (посочени по-горе);

ВАЖНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ: Ако преди по-малко от ТРИ години, отново сте ползвали обезщетение за безработица (били сте „на Борсата“), сега ще получавате минималния дневен размер на обезщетението за срок до 4 месеца.

2. МИНИМАЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ:

а/ РАЗМЕР:

Законоустановеният минималният размер за 2021г. е 12 лв. на ден. Това означава, че месечното обезщетение ще бъде около 252 лв. (при 21 работни дни) и се изплаща за срок от 4 месеца.

б/ ОСНОВАНИЯ:

В закона изрично са посочени случаите, при които се изплаща МИНИМАЛЕН размер на паричното обезщетение, а именно:

а/ когато трудовият договор е прекратен по желание на работника (напр. чл. 326 от Кодекса на труда);

б/ когато трудовият договор е прекратен със съгласието на работника – така нареченото ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, което е масово практикувано от страна на работодателите. Ако не желаете договорът Ви да бъде прекратен по взаимно съгласие, внимавайте за чл. 325, ал. (1), т.1, когато подписвате документи.

в/ когато трудовият договор прекратен поради виновно поведение на работника (чл. 330 от Кодекса на труда, включително и дисциплинарно уволнение).

г/ когато трудовият договор е прекратен с уговорено обезщетение (чл. 331 от Кодекса на труда).

3. ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ИЗПЛАЩАНЕ:

а/ Ако притежавате осигурителен стаж с осигуряване за БЕЗРАБОТИЦА до 3 години – ще получавате обезщетение за безработица за срок до 4 месеца.

б/ Осигурителен стаж (за безработица) от 3 години и 1 ден до 7 години = 6 месеца изплащане на обезщетение;

в/ Осигурителен стаж (за безработица) от 7 години и 1 ден до 11 години = 8 месеца изплащане на обезщетение;

г/ Осигурителен стаж (за безработица) от 11 години и 1 ден до 15 години = 10 месеца изплащане на обезщетение;

д/ Осигурителен стаж (за безработица) над 15 години = 12 месеца изплащане на обезщетение.

ВАЖНО:

а/ Регистрацията в Агенцията по заетостта трябва да се направи в срок от 7 дни, считано от датата на прекратяване на ТРУДОВИЯ договор.

б/ След като се регистрирате, трябва да подадете документи за обезщетение, в срок до 3 месеца, считано от датата на прекратяване на ТРУДОВИЯ договор (задължително след регистрацията по буква „а“).

ВАЖНО: Ако изпуснете тези срокове, срокът за изплащане на обезщетението се намалява съобразно срока на забавата Ви.

ПРИМЕР: Ако имате право да получавате обезщетение за срок от 4 месеца, но сте закъснели с подаването на документите с 2 месеца, значи ще получавате обезщетение за оставащите 2 месеца до края на полагащия се за Вас период.

Още по темата, тук: https://www.noi.bg/en/benefits/benefits/101-unemployment/625-pokso

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО:

1. Определете в коя група попадате на база осигурителния стаж, който имате (по т.3);
2. Снабдете се с персонален идентификационен код (ПИК) от НОИ – предоставя се срещу лична карта – по този начин ще имате пълен достъп до системата на НОИ и ще можете да проверите осигурителния си статус, както и всички внесени / дължими осигуровки за Вас до този момент.
3. След като имате тази информация, ще можете лесно да изчислите прогнозни размери и срокове за получаване на обезщетение за безработица.

Ако се затруднявате или имате нужда от съдействие, можете да ми се обадите на 0883388011, да ми пишете на: venetta.manolova@gmail.com

Материалът ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА БЕЗРАБОТИЦА – УСЛОВИЯ И СРОКОВЕ е публикуван за пръв път на Венета Манолова.

Всеки от нас се е срещал с трудовия договор. Затова няма да говорим за основните реквизити в него, а ще наблегнем на някои заблуди, в които много клиенти вярват, и които често са спирачка по пътя към промяна.

1. РАВНОПОСТАВЕНОСТ:

Започвам с това, че основен принцип заложен в Кодекса на труда, е принципът за равнопоставеност – но тук не говорим единствено за равни права при подбор на кадри, а за равнопоставеност между страните в един трудов договор. Тоест, независимо, че разговорно назоваваме своя работодател (или ръководител) „шеф“, „началник“, то в трудовото правоотношение всички сме равни и имаме своите права, които ни защитават. Затова когато нещо в рамките на нашето трудово правоотношение ни смущава, задължително трябва да отстояваме позицията си и да потърсим правата си. Но това може да случи единствено ако познаваме детайлно трудовия договор, който сме ПОДПИСАЛИ.

2. СЪДЪРАЖНИЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР:

Тук е важно да отбележим, че съдържанието на трудовия договор се разделя на:

– ЗАКОНОВО – Законовото съдържание е това, което е указано пряко от закона и задължително се включва в договора. Законовите разпореждания не могат да бъдат променяни или отменяни.

и

– ДОГОВОРНО – именно тук са спецификите и детайлите, които много клиенти пропускат да прочетат, и които в последващ момент се явяват психологическа спирачка да напуснат.

ПРИМЕР: Често в корпоративния сектор дружествата заимстват чуждестранни законодателни клаузи, които нямат приложение в България и се използват главно за психологическо въздействие върху служителите. Една от тази практики е забраната служителят да работи в конкурентна фирма за определен период от време след прекратяване на договора, към което задължение е скрепена и солидна неустойка. Такива клаузи са абсолютно незаконни и няма правна възможност да бъде ангажирана такава отговорност на лицето.

* По друг начин стоят нещата с клаузите за конфиденциалност, авторски права и др., но при всички случаи – важно е точно как е формулиран текстът.

3. ОСНОВАНИЕ ЗА СКЛЮЧВАНЕ / ПРЕКРАТЯВАНЕ:

Когато намерим нова работа, често ентусиазмът от това, че сме успели да преборим конкуренцията замъглява трезвата ни преценка и неглижираме важни детайли, които са (или НЕ са) заложени в трудовия ни договор, и които трябва да договорим с работодателя точно така, както сме договорили и заплатата си. Много клиенти смятат, че подписването на трудов договор е рутинна стъпка в края на дълго водени интервюта, но от гледна точка на моята практика именно там трябва да насочим най-много усилия, защото договорът регламентира водените в процеса на интервютата преговори.

СЪВЕТ: Никога не подписвайте документ, в който са цитирани членове от закона без да е посочен съответния текст. В повечето случаи трудовите договори, както и заповедите за освобождаване се изготвят по „бланка“ и в основание се вписва конкретен член от Кодекса на труда. Трябва да знаете, че Кодексът на труда е устроен по доста сложен начин и към всеки член има множество алинеи и точки, които препращат към други текстове (на принципа на „книга – игра“, ако ги помните), така че когато подписвате било то трудов договор, споразумение за прекратяване, заповед за освобождаване с или без предизвестие, задължително трябва да знаете какво точно стои зад конкретните цифри, които са посочени там.

4. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ДОКУМЕНТИ:

а/ ТРУДОВ ДОГОВОР И УВЕДОМЛЕНИЕ ДО НАП:

След като вече сме договорили условията по трудовия договор, ПРЕДИ постъпването ни на работа, работодателят трябва да ни предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от ДВЕТЕ страни, както и копие от заверено уведомление до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

ВАЖНО: Работодателят НЯМА право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави тези документи.

б/ ДЛЪЖНОСТНА ХАРАКТЕРИСТИКА:

При сключване на трудовия договор работодателят е длъжен да Ви предостави длъжностна характеристика, а Вие трябва да се подпишете, за да удостоверите връчването. Длъжностната характеристика конкретизира ОБЕМА и кръга на ИЗИСКВАНИЯТА към Вас за изпълнение на длъжността, Вашите трудови функции и задължения. Моля, не подписвайте бланкетна длъжностна характеристика – поискайте в нея да се впише всичко това, което сте коментирали предварително.

ВАЖНО:

Законът изрично регламентира случаите, в които работодателят може да променя обема от работа и условията на трудовия договор. Заложеното в длъжностната характеристика може да се изменя само писмено. Неслучайно, ако работодателят Ви възложи да изпълнявате допълнителна работа, която е извън длъжностната Ви характеристика, имате право на допълнително възнаграждение.

в/ ТРУДОВА КНИЖКА:

Трудовата книжка е изключително важен документ, тъй като тя представлява своеобразна „трудова биография“ на работника или служителя и е основният удостоверителен документ за факти и обстоятелства, свързани с трудовата Ви дейност. Честа практика е трудовите книжки да се съхраняват при работодателя, което е ГРЕШНО.

ВАЖНО: По закон, задължението за съхраняване и предоставяне на трудовата книжка е на служителя, а задължението на работодателя е да извършва съответните вписвания (напр. основание за назначаване / прекратяване, изплатени обезщетения, запорни съобщения по чл. 512, ал. 4 от ГПК и др.).

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ: Работодателят Ви дължи обезщетение в размер на брутното Ви трудово възнаграждение, в случай, че след прекратяване на трудовия договор, неправомерно е задържал трудовата Ви книжка?

6. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО:

Отправям предизвикателство към Вас – намерете и подредете документите, за които говорихме днес: трудов договор, длъжностна характеристика, приложения, допълнителни споразумения и трудова книжка.

* Често се случва служителят да не разполага с екземпляр за себе си (не са му дали, не го е взел или го е загубил през годините).

Имате право да изискате от работодателя (HR отдел, счетоводство или както е организирана самата компания) да Ви предостави копие.

 ВАЖНО:

1. Разгледайте ги внимателно. Прочетете ги. Проверете дали има нещо, което не Ви е ясно, обърква Ви, притеснява Ви.
2. Ако имате нужда от моята помощ, можете да ми се обадите на 0883388011, да ми пишете на: venetta.manolova@gmail.com

Материалът КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ КОГАТО ЗАПОЧВАМЕ / НАПУСКАМЕ РАБОТА? е публикуван за пръв път на Венета Манолова.

КАКВА Е ПРАВНАТА ФУНКЦИЯ НА ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ?

Много клиенти считат, че общите условия са само бланкетен текст, който могат да копират от интернет и да приложат в своя сайт. Друга масова практика е да разчитат, че уеб-дизайнерът, който изработва сайта може да публикува някакви общи условия, с които разполага от предходен проект.

И двете вярвания са грешни и сега ще развенчаем причините:

1. ДОГОВОР:

На първо място, общите условия в своята същност са ДОГОВОР. Това е Вашият договор с Вашите клиенти. По смисъла на Закона за електронната търговия и Закона за защита на потребителите, това е „договор, сключен от разстояние“. Именно там е мястото да вложите цялата си енергия, време и ресурси, за да имате спокойствието и сигурността, че Вашите общи условия защитават в максимална степен правата Ви.

• Законодателят е създал ОБЩ РЕЖИМ за общите условия, приложим към частноправните отношения, чиято уредба е заложена в чл. 16 от Закона за задълженията и договорите. Тези правила имат общ характер и се прилагат субсидиарно, доколкото липсва уредба в търговското право и правото за защита на потребителя.
• СПЕЦИАЛНИ ПРАВИЛА са въведени за общите условия, приложими към търговските сделки (в чл. 298 от Търговския закон и в чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията), предвиждащ уеднаквяване на общите условия за лицата, които ги предлагат;
• В допълнение на това, регламентация относно общите условия откриваме и в Общностното право във връзка с потребителските договори при общи условия, като в Директива 93/13/ЕС от 05.04.1993 г. са установени критериите, по които се преценява дали съдържанието на общите условия не обхваща порочни клаузи, нарушаващи принципа на равнопоставеността. 

2. СЪДЪРЖАНИЕ:

На първо място общите условия трябва да бъдат съобразени с конкретната дейност, която се упражнява и съответните контролни органи, с чиито изисквания трябва да бъде съобразена.

Задължителни реквизити:

2.1. Наименование, информация и контакти за търговеца / доставчика на услуги / стоки;

2.2. Информация за стоките и услугите, които предлагате;

2.3. Информация за размера, заплащането и разпределянето на транспортните разходи (ако има такива);

2.4. Информация за предявяване на рекламация;

2.5. Информация (и формуляр) за ОТКАЗ от договора, сключен от разстояние;

Законът за защита на потребителите залага общото правило, че потребителят има право да се откаже от договора от разстояние в 14-дневен срок, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, (с изключение на транспортните разходи, предвидени в закона) .

ВАЖНО: Това е един от най-важните раздели от Вашите общи условия – именно тук трябва много ясно да се разграничат видовете дейности, които предлагате, защото от това зависи считано от кой момент започва да тече 14-дневният срок за ОТКАЗ: от момента на сключване на договора или от момента на доставка на стоките, като тук има и допълнителни условия във връзка с броя на поръчките, стоките и партидите (съгл. чл. 50 от ЗЗП).

2.6. Условия за защита и съхранение на личните данни, съгласно Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета;

2.7. Условия за защита на интелектуалната собственост:

Това също е ключов момент при изготвянето на общи условия, защото именно тук се залага отговорността на нарушителите при евентуална злоупотреба от страна на трети лица (по отношение на търговска марка върху домейна, авторско право върху съдържанието ( текстова част, изображения, дизайн, бизнес модели и др.).

2.8. Информация за мерките против т.н. „фишинг“:

Тази клауза е особено важна в случаите, в които сайтът оперира с електронни платежни инструменти (напр. ePos). Необходимо е клиентът да е запознат дали и как се съхраняват негови конфиденциални банкови данни.

3. УВЕДОМЯВАНЕ:

Както споменах и по-горе, не е достатъчно просто да публикувате текст с наименование „общи условия“ в сайта си. За да произведат своето действие, общите условия трябва да бъдат сведени до знанието на клиента / потребителя и той ги е приел.

ВАЖНО: Тогава когато упражняваната дейност подлежи на лицензионен режим, то наред с другите изисквания е необходимо изготвените общи условия да бъдат съгласувани и одобрени от съответния административен орган преди издаването на лицензията.

4. ПРИЕМАНЕ:

Третият важен елемент от прилагането на общи условия е приемането им от клиента / потребителя с оглед действителността на сключения договор. Законът регламентира писмено приемане, но когато говорим за електронна търговия, следва да уточним, че тълкуването е разширително и се възприема не само като подписано на ръка, но и като отбелязване по електронен път (например чрез натискане на надпис, че е запознат с общите условия). В този случай общите условия ще се прилагат, дори и получателят да не ги е прочел в действителност.

5. ПРОМЯНА НА ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ:

Както при сключването, така и при изменението, поначало се изисква съгласието и на двете страни.

ИЗКЛЮЧЕНИЕ: Когато говорим за договори с продължително изпълнение (например договори за кредит, лизинг, наем и др.)  законът предвижда, че изменението на общите условия ще има сила за насрещната страна, само ако тя е била надлежно уведомена и НЕ ГИ Е ОТХВЪРЛИЛА писмено в дадения й ДОСТАТЪЧЕН срок за това.

ВАЖНО: В случай, че в предходната хипотеза е изразено несъгласие, договорът остава със своето първоначалното съдържание, а не се прекратява.

* В контекста на електронната търговия, се прилага правилото за уведомяване на клиента за извършените промени, като задължително остава условието за приемане при последваща поръчка.

Настоящата статия не представлява правна консултация и не претендира изчерпателност!

В случай, че имате нужда от професионална консултация и изготвяне на общи условия за електронен магазин, можете да се свържете с мен на тел.: 0883388011 или на имейл: venetta.manolova@gmail.com

Материалът КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ В НАШИЯ САЙТ? е публикуван за пръв път на Венета Манолова.

Когато говорим за #правнапревенция , често разглеждаме най-негативния сценарий и изследваме случая „отзад – напред“, за да неутрализираме потенциалния проблем в зародиш.

В този смисъл, най-честите „лоши сценарии“ включват:

1. Налагане на санкции от административни органи :

Тук на първо място трябва да акцентираме на това, че независимо с каква дейност сме избрали да се занимаваме, ние подлежим на определен регулаторен режим от страна на Държавата и съответните административни органи. Нашата първа задача, когато сме избрали да реализираме своята бизнес идея е, да се запознаем кои са контролните органи, в чийто обсег попадаме.

В най-честия случай, това са Националната агенция по приходите – независимо дали попадате в обхвата на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (вж. сравнителната таблица от предходната тема:  https://venetamanolova.com/sapostavka-mezhdu-uprazhnyavane-na-svobodna-profesiya-et-i-eood/), Закон за корпоративно подоходно облагане, Закон за данък добавена стойност и др.; Инспекция по труда; Национален осигурителен институт; Българска агенция по безопасност на храните; Регионална здравна инспекция; Комисия за защита на личните данни; Комисия за защита на потребителите; Комисия за защита на конкуренцията; Патентно ведомство на Република България и мн.др.

На второ място, трябва да определим дали дейността ни попада в лицензионен, разрешителен или уведомителен режим. В България действа Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, чиято цел е да улесни и насърчи предприемачеството, като се акцентира повече на последващия контрол, за сметка на предварителния. Това обаче, за всеки от нас означава, че ние трябва предварително да се запознаем в коя точно правна рамка попада нашата дейност и да се подготвим за евентуални проверки с всички изискуеми документи – в това число, но не само: разрешителни, декларации, заявления за регистрация, уведомления, лицензи и мн. др.

2. Неизпълнение по договори за кредит:

Когато стартираме свой бизнес проект често се налага да получим определено външно финансиране. Общоприетото вярване е, че договорите за кредит се правят по „стандартна бланка“ и не подлежат на корекции. Това не е правилно и не трябва да бъде практика. Договорът за кредит в своята същност е двустранен – всяка от страните има своите права и задължения и поражда действие спрямо тяхната воля.

Моят съвет към Вас е никога да не подписвате договор, в който има нещо смущаващо или неясно за Вас. В повечето договори има включена клауза, с която кредитополучателят декларира, че е запознат с цялото съдържание на договора, разбира го и го приема – бихте ли подписали, ако това не е така?

3. Влошаване на отношенията с партньор / съдружник;

Третата хипотеза е изключително често срещана. Винаги обяснявам на моите клиенти, че дружественият договор (тогава, когато работим с ООД) не е просто формален документ за регистрация в Търговския регистър. Както личи от наименованието му, този договор урежда отношенията между съдружниците в общата им дейност.

Ако държите да запазите добрите си отношения със своя парнтьор (независимо дали сте съдружници по смисъла на Търговския закон или просто влагате общи усилия да реализирате своя идея), моят съвет е тези отношения да бъдат скрепени писмено – без значение дали ще наречете това договор, споразумение, правилник за дейността или др.

4. Влошаване на отношенията с клиент / доставчик / изпълнител;

Винаги когато изготвям стартов пакет документи за мои клиенти, вярвам, че тези документи (бланки, писма, договори) трябва да носят послание, трябва да бъдат индикатор на конкретния бранд. По този начин, Вие предварително заявявате пред своите клиенти, че във Вашата дейност има правила, ред и отговорност.

Аналогично, независимо от отношенията, които имате с Ваш бизнес партньор, моят съвет е, те винаги да бъдат писмено уточнени. Тук не гледаме на писмената кореспонденция като доказателство за евентуални съдебни претенции, а напротив – гледаме на това като средство за уточняване, изясняване на права, задължения и отговорности.

5. Влошаване на отношенията със служител:

В Ден 1 от инициативата „Предай нататък“ – Правна помощ ЗА кариерна промяна, разгледахме трудовия договор от гледна точка на служителя. Но в много от случаите сме поставени от другата страна, в качеството на работодател. Кодексът на труда изчерпателно посочва всички необходими документи за стартиране / прекратяване на трудово правоотношение и съответното уведомяване в НОИ.

Моят съвет към работодателите е, да обърнат специално внимание на длъжностната характеристика на своите служители, както и вътрешните правила за работа. И още веднъж – не работете „по бланка“. Работете със свои персонализирани документи, които познавате.

6. Влошаване на отношенията с брачен партньор:

Често се случва отношенията в семейството да се обтегнат заради конкуриране между личните и служебни задължения. Затова в тази хипотеза ще разгледаме правата на съпрузите в режим на семейна имуществена общност (СИО) спрямо „бизнес постиженията“ на другия.

Тук е важно да отбележим, че законът изключва от обхвата на имуществената общност вещните права придобити от съпруг – едноличен търговец по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в търговското му предприятие. Тоест, когато работите като едноличен търговец, то придобитото от Вас, вследствие на търговската Ви дейност е лична собственост и презумпцията за съвместен принос е изключена.

По същия начин стои въпросът и с дяловото участие на съдружник с неограничена или ограничена отговорност – то е изключено от съпружеската имуществена общност. Правата по дялово участие са лични и не могат да бъдат прехвърляни, без съгласието на останалите съдружници. Възможно е другият съпруг да има принос в придобиването им. Този принос не се предполага и следва да бъде доказан.

В резюме, съпругът-нетърговец има право да претендира ЧАСТ от паричната равностойност на конкретно определени имущества, ако успее да докаже принос, като стойността на тези имущества се определя не към момента на придобиването им, а към момента на прекратяване на брака или началото на фактическата раздяла, респ. към деня на предявяване на иска.

Брачните отношения са сложни и комплексни, и неслучайно през последните години все повече навлиза практическото приложение на брачния договор, с който съпрузите могат в най-висока степен да уредят имуществените си отношения.

Ако имате нужда от професионална консултация, по която и да е от описаните по-горе хипотези, можете да се свържете с мен на телефон: 0883388011, имейл: venetta.manolova@gmail.com.

А повече информация за #правнапревенция ще намерите тук:

Правна превенция

Материалът НАЙ-ВАЖНИТЕ СТЪПКИ И ДОКУМЕНТИ ПРИ СТАРТИРАНЕ НА БИЗНЕС е публикуван за пръв път на Венета Манолова.

Всеки, който има своя идея рано или късно си задава въпроса как да превърне тази идея в бизнес.

Първата и най-важна стъпка е да определим подходящата правно – организационна форма.

КАК СЕ СЛУЧВА ТОВА?

За да си отговорим на този въпрос, ще разгледаме основните сходства и разлики между най-често използваните форми за организиране на бизнес идея, като поставим акцент върху:

• Регистрация;
• Отговорност пред трети лица;
• Осигуряване;
• Данъци;
• Прекратяване / Заличаване;

Прилагам систематизирана сравнителна таблица, в която всичко изложено по-долу е посочено нагледно:

СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА_СВОБОДНА ПРОФЕСИЯ_ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ_ЕООД 2021

1. УПРАЖНЯВАНЕ НА СВОБОДНА ПРОФЕСИЯ:

За нашата първа категория, Законът за данъците върху доходите на физическите лица дава легално определение:

„Лица, упражняващи свободна професия“ са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

б) не са регистрирани като еднолични търговци;

в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

1.1. Регистрация:

За да упражнявате своята дейност по този ред, е необходимо да притежавате съответната дипломна квалификация. В 7-дневен срок от започване на дейността, е необходимо да се регистрирате в регистър Булстат и съответната териториална дирекция на НАП, като подадете т.н. „заявление по образец“. Процедурата е лека и бърза.

1.2. Отговорност пред клиенти / кредитори:

При упражняването на свободна професия, отговорността, която носите е лична – т.е. отговаряте като физическо лице, с цялото си имущество. Но, важно е да знаете, че в зависимост от самата дейност, имате право да сключите професионална застраховка.

1.3. Осигуряване:

Задължително е да внасяте осигурителни вноски за следните осигурителни рискове: инвалидност поради общо заболяване, старост и за смърт. Задължителни са и вноските за здравно осигуряване.

По свое желание можете да се осигурявате за майчинство и общо заболяване. Този вид осигуровки Ви дават право да ползвате обезщетение за временна нетрудоспособност – т.н. болничен.

Осигурителните вноски се декларират и внасят ежемесечно до 25-то число, като плащането е за предходния месец.

Повече по темата, тук: https://www.nssi.bg/benefits/insurance/1913-singlel

1.4. Данъци:

Тук отново ще подчертая, че данъчното облагане зависи от вида на дейността, която ще упражнявате.

а/ Ако упражнявате патентна дейност, преди започване на дейността трябва да подадете Декларация за патент по чл. 61 от Закона за местните данъци и такси в съответната община (тази декларация се подава ежегодно до 31-ви януари:  https://nra.bg/wps/portal/nra/taxes/patenten-danak )

б/ Когато дейността не е патентна, се дължат данъци по ЗДДФЛ. Тогава за първите три тримесечия на годината до края на месеца, последващ месеците, за които се отнася се подава Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, с която се декларира и плаща авансов данък върху реално придобития доход през съответното тримесечие. Размерът на данъка е 10%. Определя се след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността и платените през тримесечието осигуровки. Нормативно признатите разходи са 25 %, а ако сте журналист или деец на науката, културата или образованието – 40%.

1.5. Прекратяване:

Осъществява се чрез подаване на декларация по образец към съответното териториално поделение на Националната агенция по приходите.

*Още по темата за упражняване на дейност като свободна професия, може да намерите на официалния сайт на НАП:

https://nra.bg/wps/portal/nra/taxes/godishen-danak-varhu-dohdite/svobodni-profesii

2. ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ:

2.1. Регистрация:

По закон, като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Не се изисква минимален капитал, регистрацията се извършва чрез подаване на утвърден комплект документи в Търговския регистър.

2.2. Отговорност:

Едноличният търговец носи отговорност като физическо лице с личното си имущество.

2.3. Осигуряване: Едноличният търговец също се осигурява като самоосигуряващо се лице, като минималният осигурителен доход за 2021г. е в размер на 650 лв., освен ако не е за регистриран като земеделски стопанин и тютюнопроизводител, в който случай сумата е 420 лв.

2.4. Данъци:

а/ В зависимост от вида дейност, едноличният търговец може да бъде задължен да заплаща Патентен данък, така както разгледахме по-горе при свободните професии.

б/ Стопанската дейност на едноличния търговец се облага с данъчна ставка в размер на 15 % на годишна база.

2.5. Прекратяване:

Процедурата е сравнително лека и бърза, изисква се предварително уведомяване на НОИ и НАП, след което получените удостоверения се прилагат към заявлението за заличаване в Търговския регистър.

3. /ЕДНОЛИЧНО/ ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ :

През последните години това е най-предпочитаната правна форма за организиране на бизнес и основната причина за това е ограничената до размера на капитала отговорност.

3.1. Регистрация:

Регистрацията на дружеството се извършва в Търговския регистър след входиране на утвърден по закон комплект документи. Производството по вписване е доста бързо и отнема около 5 дни.

3.2. Осигуряване:

Вариантите за осигуряване са два:

а/ Като самоосигуряващо се лице – така както разгледахме в случаите по-горе;

б/ Като управител по договор за управление – в този случай, минималният осигурителен праг се определя от икономическата дейност на дружеството и квалификационни групи професии.

3.3. Данъци:

Когато работите с ООД / ЕООД дължите заплащане на корпоративен данък в размер на 10% (по ЗКПО). Данъчната основа на този данък е печалбата, следователно ако през годината дружеството няма генерирана печалба, той не е дължим.

В допълнение на това, ако желаете част от печалбата да се Ви се изплати като доход под формата на дивидент, ще дължите още 5% данък дивидент върху сумата, която се изплаща (по ЗДДФЛ).

ВАЖНО: Когато сте избрали да развивате бизнеса си по този начин, трябва да разграничавате приходите на фирмата, от личните доходи. Противното бързо може да доведе до декапитализиране на дружеството и множество финансови проблеми.

3.4. Прекратяване / заличаване:

а/ Прекратяването на дейността на ЕООД или ООД не е равнозначно на закриване на фирма. Всяко търговско дружество може да преустанови дейност, но да продължи да съществува като юридическо лице. В този случай, фирмата остава регистрирана в Търговския регистър. Макар и да не извършва дейност, фирмата ще трябва да изготвя и подава различни данъчни и счетоводни документи.

б/ За да бъде заличено от търговския регистър едно ЕООД или ООД трябва да се проведе процедура по ликвидация.

Прилагам систематизирана сравнителна таблица, в която описаното по-горе е посочено нагледно:

СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА_СВОБОДНА ПРОФЕСИЯ_ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ_ЕООД 2021

Материалът СЪПОСТАВКА МЕЖДУ УПРАЖНЯВАНЕ НА СВОБОДНА ПРОФЕСИЯ, ЕТ И ЕООД е публикуван за пръв път на Венета Манолова.

ОТГОВОР: НЕ!

ВАЖНО: Наложените до момента противоепидемични мерки, НЕ включват разпоредби ограничаващи режима на лични отношения между деца и родители.

1. ИЗКЛЮЧЕНИЯ:

Основания за неизпълнение на режима са:

1. Наложена персонална карантина на родителя:
2. Наложена персонална карантина на детето;
3. Наложена персонална карантина на населеното място (в което живее детето, съответно родителя).
4. В случай, че са налице признаци на домашно насилие, независимо от обявеното извънредно положение, можете да потърсите защита по Закона за защита от домашно насилие.

Повече по темата, тук:

https://www.facebook.com/pravometar/photos/a.1547880815458062/2795104620735669/?type=3&theater

1. КАК СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА РЕЖИМЪТ?
2. ДОКУМЕНТИ:

Когато детето живее в друг град, заедно с отглеждащия родител, основание за преминаване през КПП на съответните областни градове са копие от съдебното решение или изпълнителен лист, както и задължителната декларация по образец на МВР (броят на екземплярите трябва да съответства на броя на контролно-пропускателните пунктове).

ВАЖНО: Осъществяването на режима на лични отношения се подчинява на стриктно спазване на всички наложени противоепидемични мерки, минимизиране броя на контактните лица,  оценка на риска за здравето на детето и родителите.

ВАЖНО: Всеки, който нарушава или не изпълнява наложените противоепидемични мерки, носи отговорност по чл. 209а от Закона за здравето и се наказва с глоба в размер от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв. (освен ако деянието не представлява престъпление, тогава отговорността е наказателна и се прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс).

АЛТЕРНАТИВИ:

В случай, че физическият контакт между детето и родителя е невъзможен или носи потенциални рискове за здравето, съдебната практика (пр. Пост. №1/74 на Пленума на ВС) налага личните отношения да бъдат поддържани и чрез алтернативни методи, каквито в днешно време предоставят съвременните технологии. Това решение обаче не може да бъде взето еднолично от отглеждащия родител, а трябва да се случва със съгласието на родителя, чийто личен режим се ограничава.

III. НАРУШАВАНЕ НА РЕЖИМА:

ВАЖНО: В случай, че отглеждащият родител НЕОСНОВАТЕЛНО откаже да изпълни режима на личен контакт, позовавайки се единствено на извънредното положение, другият родител има право да потърси съдействие от компетентните органи:

1. Органите на МВР;
2. Съдебен изпълнител (предвидено е производство по чл. 528 от Гражданско-процесуалния кодекс за „предаване на дете“, като съдебният изпълнител следи и за връщането му).
3. Районният съд – с тъжба за неизпълнение на съдебното решение (по чл. 182, ал. (2) от Наказателния кодекс).

ВАЖНО:

Неизпълнението на режима на лични отношения може да бъде основание за последваща молба  за изменение на мерките за упражняване на родителски права (вкл. постановяване на нови).

В условията на извънредно положение, съдилищата работят по ограничен кръг дела, но в обхвата на изключенията влизат именно дела свързани с определяне на привременни мерки по дела за упражняване на родителски права и определяне на лични отношения на родителите с децата, като и делата за защита от домашно насилие.

1. РОДИТЕЛСКИ КАПАЦИТЕТ И ОТГОВОРНОСТ:

Важно е да знаете, че съдебното решение, с което се определя режимът на лични отношения не подлежи на еднократно изпълнение, а е такова с ПРОДЪЛЖИТЕЛНО изпълнение. Затова в условията на изолация и пандемия, родителите трябва да вложат максималните си усилия, личните им конфликти да не оказват допълнително травмиращо въздействие върху децата. Помнете, че сега не е момент за допълнителни битки и войни, а за здрав разум и отговорност. Опитайте се да договорите с другия родител алтернативни методи за контакт с детето – видеоразговори, онлайн игри и др. Уведомявайте предварително, в случай, че не можете да спазите режима на лични отношения ПО УВАЖИТЕЛНИ ПРИЧИНИ.

*Настоящият текст цели да внесе яснота относно действащата към момента нормативна уредба и не може да замени консултацията с адвокат.

За контакти: venetta.manolova@gmail.com

б/ Чл. 128, ал. (3) от Семейния кодекс пък дава възможност на бабата и дядото на детето, да осъществяват временно режима на лични отношения с него, вместо родителя, на когото съдът ги е определил, в случай, че е налице временна невъзможност да ги упражнява поради отсъствие или заболяване (това се случва по силата на съдебно решение).

Материалът РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ е публикуван за пръв път на Венета Манолова.

а/ Персонал ПОД 250 души, но НАД 50 души

И

б/ Годишен оборот ПОД 97 500 000 лв., но НАД 19 500 000 лв.

и/или

в/ Стойност на активите ПОД 84 000 000 лв., но НАД 19 500 000 лв.

2. МАЛКИ:

а/ Персонал ПОД 50 души

И

б/ Годишен оборот ПОД 19 500 000 лв., но НАД 3 900 000 лв.

и/или

в/ Стойност на активите ПОД 19 500 000 лв., но НАД 3 900 000 лв.

3. МИКРО:

а/ Персонал ПОД 10 души

И

б/ Годишен оборот ПОД 3 900 000 лв.

и/или

в/ Стойност на активите ПОД 3 900 000 лв.

ВАЖНО:

При определяне на вида на предприятието се отчитат данните на база на предходната финансова година. Ако в две последователни финансови години предприятието ПРЕВИШИ или СЛЕЗЕ под определените границите , това се отразява на неговия статус на микро-, малко или средно предприятие. В случай, че предприятието е новообразувано, данните се определят според стойността на показателите за ТЕКУЩАТА финансова година.

ВАЖНО: Под „средносписъчен брой на персонала“ се има предвид броят на персонала, нает В предприятието или нает ОТ ИМЕТО НА предприятието на ПЪЛНО работно време през цялата година.

Персоналът, който НЕ Е работил през цялата година, лицата, работещи на НЕПЪЛНО работно време, независимо от продължителността на работата, и сезонно наетите лица се ПРЕИЗЧИСЛЯВАТ към пълна заетост.

ПЕРСОНАЛЪТ СЕ СЪСТОИ ОТ:

– наетите лица по трудово правоотношение и приравнено на трудово правоотношение;

– лицата без трудово или приравнено на него правоотношение, които са в договорно отношение с предприятието и се смятат за наети лица;

– собствениците – управители, включително едноличните търговци, полагащите труд като член-кооператори по реда на Закона за кооперациите, като занаятчии по реда на Закона за занаятите или като земеделски производители;

– съдружниците, които участват с личен труд в обичайната дейност на предприятието и получават доход срещу този труд.

ВАЖНО:

При изчисляване на броя на персонала, НЕ СЕ ВКЛЮЧВАТ:

– Стажанти, чираци, студенти и ученици, които провеждат в предприятието професионалното си обучение ЧРЕЗ ДОГОВОР;

– Лица, ползващи отпуск поради бременност и раждане;

– Лица в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст;

– Лицата в отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

ВАЖНО: За да определим в коя група попада предприятието, един от НАЙ-ВАЖНИТЕ критерии е дали то е НЕЗАВИСИМО, дали е предприятие – ПАРТНЬОР или е СВЪРЗАНО предприятие. Темата е обширна и ще бъде отделена в допълнителен материал.

За повече информация, можете да ни изпратите запитване в раздела за контакти.

Материалът КОИ ПРЕДПРИЯТИЯ СА МИКРО, МАЛКИ И СРЕДНИ? е публикуван за пръв път на Венета Манолова.

ОТГОВОР: ДА, ВЯРНО Е!

След общественото обсъждане в началото на годината, считано от 08.2.2019г., Стратегията НЕ ДЕЙСТВА и нито един закон не е променен и не може да бъде променен в изпълнение на текстове от нея.

2. ВЪПРОС: ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ МОГАТ ДА ИЗВЕДАТ ДЕТЕТО МИ ДО 24Ч. СЛЕД АНОНИМЕН СИГНАЛ БЕЗ СЪДЕБНА ЗАПОВЕД?

ОТГОВОР: НЕ, НЕ Е ВЯРНО!

Още от 2006г. 10, ал. (5) от Закона за закрила на детето гласи, че: АНОНИМНИ СИГНАЛИ НЕ СЕ РАЗГЛЕЖДАТ.

Изключение правят само случаите, при които детето е жертва на НАСИЛИЕ или ЕКСПЛОАТАЦИЯ или по преценка на директора на дирекция „Социално подпомагане“.

След постъпване на сигнала, в рамките на 24 часа СЕ ПРАВИ ОЦЕНКА на самия сигнал (чл. 36г, ал. (2)). Ако сигналът е фалшив, се отхвърля. Ако е действителен, се изготвя план за действие и се свиква екип от представители на полицията, прокуратурата и общината (това е т.н. „мултидисциплинарен екип“, който се въвежда от 2020г. с чл. 36г. Закон за закрила на детето) Важно е да знаете, че всеки сигнал, независимо дали е подаден писмено или устно, се завежда в специален регистър и се описва в специален дневник и в наши дни анонимни сигнали почти не съществуват. Ако този екип от специалисти докаже наличието на насилие над детето, то може да бъде изведено от семейството със съдебно решение (чл. 36, буква „д“, ал. (3) ЗЗДетето). Повече информация за настаняване извън семейството тук:

https://www.facebook.com/pravometar/posts/2606682206244579?__tn__=K-R-R-R

3. ВЪПРОС: ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ РОДИТЕЛИТЕ СЕ СЧИТАТ ЗА ВИНОВНИ И ЕДВА СЛЕД ЕДИН МЕСЕЦ МОГАТ ДА ДОКАЖА ПРЕД СЪДА, ЧЕ СА НЕВИННИ?

ОТГОВОР: НЕ, НЕ Е ВЯРНО!

Основен принцип в българското законодателство е презумпцията за НЕВИНОВНОСТ, заложено в чл. 31 от Конституцията на Република България и в чл. 16 от Наказателно-процесуалния кодекс. Друг е въпросът, че тук изобщо не става въпрос за наказателна отговорност (ако не се докаже извършено престъпление спрямо детето).

Докато трае ПРОВЕРКАТА НА СИГНАЛА от длъжностното лице, родителите имат възможността да докажат, че детето им не е в риск и че подаденият срещу тях сигнал е фалшив.

4. ВЪПРОС: ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ СОЦИАЛНИЯТ РАБОТНИК МОЖЕ ДА ВЛИЗА В ДОМА МИ БЕЗ СЪДЕБНА ЗАПОВЕД, ЗА ДА СЪСТАВИ СОЦИАЛЕН ДОКЛАД, КАТО МЕ РАЗПИТВА ЗА ЛИЧНА ИНФОРМАЦИЯ?

ОТГОВОР: ДА, КОГАТО ИЗВЪРШВА ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОВЕРКА НА ПОДАДЕНИЯ СИГНАЛ.

Съгласно чл. 14. от Закона за закрила на детето, след получаване на сигнал, социалният работник извършва проучване и ОЦЕНКА НА СИГНАЛА, като събира необходимата информация от семейството, детето, училището, детската ясла и градина, специализираната институция, роднини, близки, съседи, друга дирекция „Социално подпомагане“, личен лекар и от други източници при необходимост. След събиране на цялата информация, социалният работник извършва цялостна оценка на подадения сигнал и при доказан риск за детето „открива случай“, на база на който се изготвя план за действие. В случай, че при проверката се установи, че няма данни детето да е в риск, социалният работник вписва това с доклада си и прекратява случая.

На този етап СЪДЕБНА ЗАПОВЕД НЕ Е НЕОБХОДИМА, тъй като социалният работник провежда доброволни разговори с родителите.

5. ВЪПРОС: ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ СОЦИАЛНИЯТ РАБОТНИК ЩЕ ПРЕЦЕНЯВА РОДИТЕЛСКАТА МИ КОМПЕТЕНТНОСТ И ЩЕ МИ ДАВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПРЕДПИСАНИЯ КАК ДА СИ ГЛЕДАМ ДЕЦАТА?

ОТГОВОР: ОТЧАСТИ

Работата на социалния работник на първо място е да провери ДОСТОВЕРНОСТТА НА ПОДАДЕНИЯ СИГНАЛ. На база на извършената проверка, той изготвя доклад. Ако се установи, че сигналът е фалшив и детето ви живее в здравословна и нормална среда, това се описва в доклада и случаят се прекратява.

Ако се установи, че детето действително е в риск (изоставено, без родители, без грижа от възрастен; насилвано – сексуално, психически, физически; свидетел е на домашно насилие и то самото е жертва на домашно насилие; не посещава или вече е отпаднало от училище), тогава социалният работник открива случай и на база на доклада изготвя план за действие целящ укрепване на семейната среда, ако такава е налице.

Планът за действие включва различни мерки, част от които са оказване на психологическа помощ, информация, консултации – социални и правни. В случаите, в които социалният работник не може да осъществи контакт с родителите (или лицата, които се грижат за детето), или те отказват да окажат съдействие, Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава задължително ПРЕДПИСАНИЕ на родителите с оглед защита на правата на децата. В случай, че детето е жертва на насилие и има опасност за живота и здравето му, на база на доклада на социалния работник, се свиква мултидисциплинарен екип (социални дейности, полиция, прокуратура, община), който подготвя плана за действие и съответните мерки, които да бъдат предприети (настаняване извън семейството и др.).

6. ВЪПРОС: ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ НЯМА ОТГОВОРНОСТ ЗА ПОДАДЕНИ ФАЛШИВИ СИГНАЛИ, ЗА НЕПРАВОМЕРНО ОТНЕМАНЕ НА ДЕЦА, ЗА НЕВЕРНИ ДОКЛАДИ?

ОТГОВОР: НЕ, НЕ Е ВЯРНО!

1. Наказателният кодекс на Република България предвижда наказателна отговорност за всеки, който пред надлежен орган на властта НАБЕДИ някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него. Наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и обществено порицание.
2. Във връзка със сигналите към тел. 112 или 116 111, Наказателният кодекс има и друг текст в чл. 326 (1), според който никой няма право да подава неверни повиквания или заблуждаващи сигнали за тревога. Наказанието е лишаване от свобода до две години. Ако пък след подаването на фалшивия сигнал са настъпили вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от петстотин до две хиляди лева.
3. Не е вярно, че социалният работник не носи отговорност за работата си. Напротив – той носи дисциплинарна, имуществена и административно наказателна отговорност.

7. ВЪПРОС: ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ ЧАСТНИ ФИРМИ ЩЕ ИЗЗЕМВАТ ДЪРЖАВНИТЕ ФУНКЦИИ И ЩЕ СЕ НАМЕСВАТ В СЕМЕЙНИТЕ ОТНОШЕНИЯ СЪС ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПРЕДПИСАНИЯ ЗА РОДИТЕЛИТЕ И ДРУГИ ПРАВОМОЩИЯ?

ОТГОВОР: НЕ, НЕ Е ВЯРНО!

Цялата дейност по предоставяне на социални услуги се контролира от Държавата. Съгласно раздел III от Закона за социални услуги, доставчици могат да бъдат както общините, така и частни лица (чл. 30 ЗСУ), но само след получаване на лиценз от от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги (специално създаден нов орган, който да следи за изпълнението на предоставяните услуги).

Какви УСЛУГИ предлагат частните доставчици? Те предлагат грижи като: личен асистент на деца и възрастни, обществени трапезарии за хранене, безплатни консултации, центрове за наркозависими, центрове за рехабилитация на деца и възрастни с увреждания и др.

ВАЖНО: Съгл. чл. 43, ал. (4) ЗСУ Общините и частните доставчици на социални услуги НЯМАТ ПРАВО да получават ПРИХОДИ от предоставянето на социални услуги, които се финансират от ДЪРЖАВНИЯ бюджет. Частните доставчици на социални услуги финансират сами социалните услуги, които предоставят. В случай, че Общината сключи договор с ЧАСТЕН ДОСТАВЧИК за определен вид услуга, само тогава финансирането на дейността може да е със средства от държавния и/или общинския бюджет, но не и да получава ПРИХОДИ от това.

8. ВЪПРОС: ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ ВСЯКО ДЕТЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СЧЕТЕНО ЗА „ДЕТЕ В РИСК“, ПОРАДИ НЕЯСНО ДЕФИНИРАНИ КРИТЕРИИ?

ОТГОВОР: НЕ, НЕ Е ВЯРНО!

Законът за закрила на детето дава ясна и изчерпателна формулировка на понятието „ДЕТЕ В РИСК“, а именно:

а) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа;

б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;

в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;

д) за което съществува риск от отпадане от училище или което е отпаднало от училище.

9. ВЪПРОС: ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ „ТЕЛЕФОНЪТ НА ДОВЕРИЕТО“ 116 111 СЕ ОБСЛУЖВА ОТ ЧАСТНА НПО С ЧУЖДЕСТРАННО ФИНАНСИРАНЕ И ВСЕКИ МОЖЕ ДА ПОДАДЕ СИГНАЛ СРЕЩУ ВАС, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ВАШЕТО ДЕТЕ?

ОТГОВОР: ОТЧАСТИ

Националната телефонна линия за деца 116 111 функционира от 05.11.2009г., в изпълнение на Решение на Европейската комисия от 2007 г. и съгласно Конвенцията за правата на детето на ООН за създаване на единен хармонизиран номер за оказване на помощ на деца. Линията е създадена от Държавна агенция за закрила на детето и дейността й се съгласува изцяло от Правителството. Към настоящия момент линията се поддържа от екип на Фондация „Асоциация Анимус” на база на договорни отношения с ДАЗДД.

Фондация „Асоциация Анимус“ е основана през 1994 и оттогава се работи в обществена полза като предоставя психологически услуги, разработва проекти и програми, които да подкрепят по-уязвимите членове на нашето общество – децата, хората, пострадали от насилие или преживели травми.

10. ВЪПРОС: ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ ГРАЖДАНИ И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ МОГАТ ДА ОБРАЗОВАТ ДЕЦАТА В УЧИЛИЩА И ДЕТСКИ ГРАДИНИ В СФЕРАТА НА СЕКСУАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ?

ОТГОВОР: ОТЧАСТИ.

Съгласно Наредба № 13 за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, децата трябва да бъдат информирани на тема „сексуално здраве и сексуално преносими инфекции“, но СЪОБРАЗЕНО С ТЯХНАТА ВЪЗРАСТ.

Например: в предучилищна възраст е достатъчно децата да познават своя пол.

От началното до прогимназиалното си обучение, е добре да познават частите на тялото си, разликата между половете, да осъзнават важността от лична хигиена и да различават поведение, свързано със сексуално насилие и злоупотреба с телата им.

Материалът ДА РАЗВЕНЧАЕМ МИТОВЕТЕ ЗА „СТРАТЕГИЯТА“ 2020г. е публикуван за пръв път на Венета Манолова.